Фен страница на Павел Димитров

http://1981.blog.bg

Отвори вратата си
за новото, за тръпката,
за топлината.

Направи го
за себе си,
зарадвай си душата.

Всеки от време на време
има нужда,
заспалото в себе си
да събужда.

Да почувства,
че отново се ражда -
да утолява своята
жажда.

25.01.07г.

Павел Димитров
 Посвещавам това стихотворение на един човек който дори не съм виждал, но на които желая от все сърце от тук нататък началото на най-хубавите моменти в живота.С уважение на Кейт. http://keitr7.blog.bg/

Вдигам телефона
и...,кажи ?
- Добър ден.
- Добър да е,
но кой отсреща е ?
Отговориха ми:
- Твоя фенка !!!

Брей че интересна
случка.
Как на мене
някои ще е фен!?
Някак се почувствах
изумен.

Но благодаря ви,
че сте с мен.

25.01.07г.

Павел Димитров

Намери ме...
аз отивам да
се скрия.

Отначало ще започна,
всичко старо
ще изтрия.

Ще премахна
лошото от свойта
памет сива.

Искам да остане само,
усмивката ти
ослепително красива.

Стига спомена
ни контролира,време му е
да се пенсионира.

Нови спомени
ще си създам,
лошо няма да допускам там.

Включи се...
намери ме,
ти го можеш, знам.

Ще те чакам там
сред хората,
но сам.

С тебе искам
първия си спомен
да създам.

24.01.07г.

Павел Димитров