Мразя самотата,
мразя всеки миг без теб.
Как успя да ме накараш
да те приема вътре в мен!
От тебе съм пленен,
без да съм помислил
аз за теб - не...
не би бил нормален ден.
Потъвам в мрак
когато сам съм пак,
когато падне тъмнината
боря се с тъгата.
Тъгата че не си до мен,
че дори не знам
дали ще видя лицети ти
през следващия ден.
Обичам те...
макар и тривиално да звучи,
обичам те...
и моля се, до мен бъди.
Аз знам , идеален че не съм
но искам да участвам
в най-красивия момент
за който чудиш се дали е сън.
Погледна ли те
сякаш ставам друг,
сякаш всичко се променя
и ми е за първи път.
Нямам думи аз
и от време на време
замлъквам тъй че
сякаш нямам глас.
Ти си.... иска ми се
да го кажа с всичка сила,
ти си.... радвам се
че си ме открила.
11.08.2007г.
Автор: Павел Димитров
"Продължавай..."
Продължавай все така
да ме обичаш,
пък макар и
да не си до мен.
Продължавай... с мислите
за мене да лягаш
и устните ми
да желаеш като ставаш.
Продължавай с усмивка
снимките ми да следиш
и не спирай да се молиш,
че до тебе ще ме задържиш.
А пък аз...
ще помълча за миг,
ще се скрия от тълпата
и ще излея болката си с вик.
Ще оставя си душата
да поплаче в тишината
и да се отпусне малко,
че препълнила я е тъгата.
Тъй ще има място
още в нея да събира
и ще може да се бори
надеждата да не умира.
А ти... продължавай
все така да ме желаеш
и за мойта доброта
и нежност да мечтаеш.
10.08.2007г.
автор: Павел Димитров
"Превземаш всичко..."
Бурни нощи
и емоции страстни,
на любовта
ние с тебе сме подвластни.
Целувки нежни
и омайни,
придружени с прегръдки
силни, трайни.
Тръпки, тялото без спир
превземат
и сърцата ни любов без край
поемат.
Усещам ръцете ти
дори преди да ме докоснеш,
очите ти на мен се спират
и ме омагьосват.
ПРЕВЗЕМАШ ВСИЧКО.....
ум, тяло и сърце,
мислено ме принуждаваш
да целувам твоето лице.
08.08.07г.
автор: Павел Димитров
"Обичам те"
Щастлив съм
когато виждам
красивата усмивка
на лицето ти
а очите твои
блестят като звезди.
Обичам те...
толкова силно,
толкова истински,
че и двадесет и четири часа
да бъдеш до мен
пак няма да ти се наситя.
Всеки път
когато сме заедно
те гледам с умиление
и не мога
да повярвам,
че те имам...
че те намерих.
Въпреки мнoгoто
не известни около нас,
въпреки не сигурността
за това дали
ще имаме общо бъдеще...
аз живея с надеждата.
Тази надежда
не може никoй
да ми я отнеме,
тази надежда
се роди с любовта ти
и точно тя
я подържа жива.
Обичам те и знам,
че обичта ми е
споделена...
надявам се,
че да си с мен
е писано когато си родена.
07.08.07г.
автор: Павел Димитров
"Момент на сбъдната мечта"
Потайна нощ...
незнаен свят...
усмивка сладка
и за миг богат.
И в тъмнината...
целувка нежна...
уж не чакана
и сякаш, че небрежна.
Ярка, силна
лунна светлина...
две сенки
прегърнати в нощта.
На около дървета
и безкрайна тишина
а въздухът наситен
с ухание... на любовта.
Момент сбъдващ
нечия мечта,
време кратко...
ала спиращо дъха.
Любов красива...
незнайно кратка или дълга,
но със спомени
сърцето ще изпълва.
02.08.2007г.
автор: Павел Димитров