Докато те имах
си мислех,
че ако те загубя
живота ми ще е безсмислен.
Но сега
след години живот без теб,
вече ми е трудно
да те приема отново.
Оказва се,
че няма нищо незаменимо
всичко просто се свежда
до навик.
Макар, че ми липсваш
и не съм спрял да те търся
всеки път когато те откривам
навика да съм без теб ни разделя.
Боря се докато те получа
и после те пускам,
оставям те да си отидеш
понякога дори ти помагам.
А ти вместо
да ме забравиш,
не след дълго
отново идваш при мен.
Пак се надяваш,
че ще заемеш мястото на текущия навик,
но с теб как се живее
аз вече забравих!!!
23.02.2007г.
Павел Димитров
http://www.vbox7.com/play:330b4bb0
Ти си готино момиче
като пролетно кокиче
дето търси топлина
на дълбоко под снега.
За теб да бъда искам аз
топлина във всеки зимен час
да се гушкаш ти в мен
и да ме радваш всеки ден.
Надявам се че ти така
ще бъдеш най-щастлива на света,
и ще се радваш за това
че заедно открихме любовта.
Павел Димитров
http://www.vbox7.com/play:c23c1ad2
Обичам те..... си казвам сам в нощта
след минута се усещам
че сам те видял в съня.
А беше тай реално.
Събудих се и се загледах в тъмнината.
Мислите ми се бушуваха в главата.
За миг представих си те аз
как нежно спиш във вас.
И леко се усмихнах.
Да бях сега до теб
си помислих за момент.
Но,уви,далеч сме аз и ти.
Павел Димитров
http://www.vbox7.com/play:061976a7
Прошепни ми тихо в мрака
че сърцето твое само мене чака.
Че с прегръдка в ноща
ще сияеш ти като звезда.
За да мога аз да те прегърна
и очите твои в тъмното да зърна.
С целувка аз да те даря
и любов вълшебна да ти подаря.
Павел Димитров
вече стотици дни наред.
Не си те представям
дори в бъдещето ми напред.
Откривам те единствено
в някои мои пореден стихоплет.
А казват, че си навсякъде
и всеки носи те в себе си.
Но ти губиш ми се
и сякаш, че само при мене не си.
Кажи ми къде да те търся,
кажи къде ми се скри.
Ако далеч си пред мене,
нека те настигна, за миг ти се спри.
Нека да те открия
в нечии красиви очи.
Да усетя отново
твоята сила, твоята мощ.
Да имам приятна причина
за поредната безсънна нощ.
А ти да галиш душата ми,
да и даваш крила.
Да ми вдъхваш увереност,
че не всичко в живота
е фалш и лъжа.
13.02.07г.
Павел Димитров
