"Спаси ме"

Аз съм пленник
а пък ти любов,
ела спаси ме
от живота ми суров.

Измъкни ме ти
от тази пропаст тъй дълбока,
че живота си да следвам
вече тъй не мога.

Направи ме силен
да се върна
напред да продължа
и да не се обърна.

Бъди ми вярата
и пътя в живота,
и вярвай ми
ще ти благодаря до гроба.

24.11.2012г.
Павел Димитров

за теб бонбонче

"Да те обичам..."

Не съм аз алчен
пък макар и да съм беден,
не искам нищичко от теб
освен да те обичам.

Да бъда с теб
дори когато всички си отиват,
да те прегръщам винаги
когато вкъщи аз се връщам.

Да те обичам...
Но не на думи просто...
Да те обичам...
Така че да не спираш да мечтаеш.

Да виждам всяка сутрин
в очите ти любов,
да те обичам...
вече съм готов...

Да търсиш моето докосване
и моята опора,
да те обичам...
винаги и без умора.

Не искам много,
но и не отричам,
че повече от всичко
те обичам!!!

24.11.2012 г.
Павел Димитров

за теб бонбонче

Ако има момент
в който от нещо боли те,
аз ще съм там
за да те погаля по косите.

И в този момент
да усетиш подкрепата
защото човек е доволен
дори когато има и малко в шепата.

Не са ни нужни
огромни и шумни победи,
а само малки мигове в които
били сме засмени.

Аз ще съм с теб
и ти постоянно това ще усещаш
а когато си лягаш
към мен ще поглеждаш.

18.11.2012 г.
Павел Димитров

за теб бонбонче

 

Ти си края и началото
с теб не виждам
на живота черното
а само бялото.

Не съм те търсил
а ти ме намери
сега се питам
до днес живял ли съм... не ли?!

Разплакваш сърцето
от радост безкрайна
имаш си начин
и той е твоята тайна.

Не мога да мисля
вече нормално
за мен живота превръща се
в нещо уникално.

Но ти не.. не спирай,
продължавай тъй смело
с любов и копнеж
да боравиш умело.

18.11.2012 г.
Павел Димитров

за теб бонбонче

 

Вътре в теб живее цвете -
ти не си жена...
носиш нещо съкровено,
но не знаеш за това.

Имаш истинска усмивка -
ти не си жена...
мислиш че си съкрушена,
но по-здрава си и от скала.

Искаш просто обич -
ти не си жена...
носиш в себе си любов огромна,
но ти липсва вярата в света.

Нямаш никакви надежди -
ти не си жена...
трябва повече да се усмихваш,
там се крие радоста.

Мисля си за тебе -
ти не си жена...
ти си най-красивата надежда
раждала се някога в моята душа.

Ти можеш да обичаш -
но не си жена...
докато не вярваш,
че се случват чудеса.

11.11.2012 г.
Павел Димитров

посветено на: "Авечйотс Идар"