Часът е седем,
нечий телефон звъни.

Поглеждам в джоба,
но не е моят и уви.

На колегата отново
любимата звъни.

Часът е седем
и двадесет и две.

Отново нечий телефон
собственика си зове.

Поглеждам в джоба,
но моят пак не е.

Никой вкъщи
мен не ме очаква.

Няма кой
дори да ме попита.

Как денят ми
днес отлита.

А някой хора
дори не оценяват.

Колко много
неща те притежават.

13:50ч.
04.07.06г.