Като мисля за теб, си представям планинско поточе,
което се свлича и безсилно угасва в пустинята,
лава, която изригва от Ада,
пълзи и пропада
вкаменена в морето,
пеперуда, която кръжи покрай пламнала свещ,
дъхче, духче и пух от глухарче,
засмукано от хобота на безжалостното торнадо –
развързан, безгрижен, вселенски развейпрах и нехранимайко,
песъчинка в окото, която си проси сълза –
да се върне при своите пясъци,
сигурно точно така ще изчезнеш във мен –
като птица, която запъхтяно телце над тръстиките пламнали вдига –
и в ужас за своите малки пищи,
няма как да избягаш от моите яки и лакоми примки –
цял живот съм ги връзвал в незаснетия си бразилски сериал
от дъждовни и кални,
безкарнавални нощи,
в които те нямаше в моя живот,
късно е вече, няма начин от мен да избягаш сега –
аз съм хищникът, който те дебне и лукаво стеснява кръга,
аз съм твоят вампир, който нощем върлува през твоите дрипави сънища
като котка със седем души – и ти пие червените изгреви,
взира се в теб през ключалката – и изтръгва дъха ти,
милва косите ти през огледалото,
докато си нанасяш
крем,
грим,
туш,
руж –
или както се казват там всички онези прекрасно дъхтящи неща,
подарява ти липов цвят, докато крачиш по другия тротоар,
или просто те черпи кафе със сметана на последната гара –
най-горчивата гара в средата на своя живот,
от която си тръгнаха всички изпуснати влакове.
Няма прошка,
Ти вече си моя.
Само дето не зная какво да направя за теб.

Поздравления Павел . Четейки се пренесох в други светове , безкрайни , разнолики и красиви

Това не можеш да го кажеш по GSM-a!Няма да прозвучи толкова красиво и истинско!