"Тъгa в очите"

Видях в очите ти тъгa,
изглежда сякаш си сама.

Поглеждаш ме и виждам страх,
усмихваш се, но някак странно пак.

Ела и прегърни ме
до мене тази вечер остани.

За миг в живота ми включи се
пък после ако искаш си върви.

Видях в очите ти тъгa,
изглежда сякаш си сама.

По блузата ти стича се сълза - прегърни ме
и недей ме пуска чак до сутринта.

За миг в живота ми включи се
и към щастието си за миг върни се.

28.05.2007г.
Павел Димитров

"Червена роза"

Когато някога назад се върнеш
и изплуват спомените ти
за тези днешни дни.

Излез до магазина за цветя,
вземи една червена роза
и остави ми я пред входната врата.

Без име, без послание дори...
само нея ми сложи
аз щом я видя ще зная че си ти.

И ще се усмихвам
с розата в ръка,
защото ще знам,че съм създал
хубав спомен в твоята душа.

24.05.2007г.
Павел Димитров

"Без мислено и неразбираемо"

Загледан някъде в без края,
унесен в мисли за неща
които сякаш са безсмислени.

Дори и аз не знам
защо главата си пак блъскам
да разбера това което е неразбираемо.

И вярвам още.....
а дори изглежда, че няма нищо
в което да си струва да се вярва.

Но останеш ли без вяра
сякаш че си паднал в бездънна яма.

23.05.2007г.
Павел Димитров

"Празник ли!?"

Питат ме: "ще празнуваш ли ти днес"
а на мене ми е все едно
дори и празник нямам, а защо!

Нима е празник туй,
че на този ден съм се родил -
нима аз трябва да се радвам!

За какво... за туй,
че на този свят се мъча ли?
едва ли празник е това!

За мен по скоро,
траур... мисля че ще бъде
по-добре да се бележи.

Двадесет и шест години
препълниха главата ми достатъчно
със спомени "красиви".

Не дай си Боже пък
някой да вземе
за това да ми завиди.

Не... днес не е празник,
за мене днес
е ден обикновен.

Изпълнен с работа, задължения
и куп не толкова
приятни мисли.

Пък кой каквото иска
за мене да си мисли,
да си кажа честно все ми е едно.

Празнувайте за мене...
аз отивам да си легна
в единичното легло.

17.05.2007г.
Павел Димитров