Блогрол
колекция от мои стихове,любовна лирика и други
(Голямото се ражда от най-малките семена)
Постинги в блога от Април, 2007 г.
27.04.2007 20:32 -
"Следващия път"
"Следващия път"
Дали е по-добре да си добър
и да прощаваш, дори когато ти е трудно.
Или трябва всеки и за всичко да наказваш
без после да ти бъде чудно.
Дали печелиш щом с разбиране решаваш
наказание когато трябва,всъщност да не даваш.
Или само тъй си мислиш,
че човека твоето мислене ще оцени.
Трудно е когато си на кръстопът,
но дори на кръст да съм разпънат
пак ще се усмихна
и ще кажа - хайде, следващия път.
Дали това говори,
че си моето слабо място.
Нужно ще ми бъде още време
за да съм с това наясно.
Но и този ден ще дойде
даже близо мисля си че е
и тогава вече ще се знае
има ли я твоята обич
и за мен ли тя ще е.
27.04.2007г.
на Вера
Павел Димитров
Дали е по-добре да си добър
и да прощаваш, дори когато ти е трудно.
Или трябва всеки и за всичко да наказваш
без после да ти бъде чудно.
Дали печелиш щом с разбиране решаваш
наказание когато трябва,всъщност да не даваш.
Или само тъй си мислиш,
че човека твоето мислене ще оцени.
Трудно е когато си на кръстопът,
но дори на кръст да съм разпънат
пак ще се усмихна
и ще кажа - хайде, следващия път.
Дали това говори,
че си моето слабо място.
Нужно ще ми бъде още време
за да съм с това наясно.
Но и този ден ще дойде
даже близо мисля си че е
и тогава вече ще се знае
има ли я твоята обич
и за мен ли тя ще е.
27.04.2007г.
на Вера
Павел Димитров
25.04.2007 18:30 -
"При теб"
"При теб"
Появи се като гъба
след пороен дъжд,
неочаквано и точно там
където нищичко не бях посял.
Харесах те...,
но жал ме е да те откъсна.
За туй,вместо с мене
да те взимам,
при тебе аз винаги
ще идвам.
Ще те гледам...
и ще те закрилям.
До теб ще бъда
и с тебе ще заспивам,
дори под синьото небе
знай ще се чувствам аз добре.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
Появи се като гъба
след пороен дъжд,
неочаквано и точно там
където нищичко не бях посял.
Харесах те...,
но жал ме е да те откъсна.
За туй,вместо с мене
да те взимам,
при тебе аз винаги
ще идвам.
Ще те гледам...
и ще те закрилям.
До теб ще бъда
и с тебе ще заспивам,
дори под синьото небе
знай ще се чувствам аз добре.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
25.04.2007 18:29 -
"Доволен съм"
"Доволен съм"
Ако живота
беше същество
и можех
да говоря с него.
Бих казал му
едничко нещо само:
"доволен съм",
пък ако ще да го яд.
На пук на трудностите
и на лошия развой,
щастлив съм и така ще бъде
до деня на вечния покой.
Защото имам смелостта
и силен дух,
да виждам и да чувам радостта
дори ако съм сляп и глух.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
Ако живота
беше същество
и можех
да говоря с него.
Бих казал му
едничко нещо само:
"доволен съм",
пък ако ще да го яд.
На пук на трудностите
и на лошия развой,
щастлив съм и така ще бъде
до деня на вечния покой.
Защото имам смелостта
и силен дух,
да виждам и да чувам радостта
дори ако съм сляп и глух.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
25.04.2007 18:29 -
"Щастлив"
"Щастлив"
Раждаш се,живееш...,
надяваш се,копнееш...
Усмихваш се,
дори когато те боли.
Живееш с надежда,че някога
щастлив ще си и ти.
Понякога си мислиш,
че е невъзможно.
Че радостта е
нещо много сложно.
Но идва ден,когато
нещо ти се случва.
Променя мисленето ти
за негативния развой.
Започваш да изглеждаш
някак странно,за околните до теб.
И никoй и до днес
няма логично обяснение
защо тогава
придобиваме различно поведение.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
Раждаш се,живееш...,
надяваш се,копнееш...
Усмихваш се,
дори когато те боли.
Живееш с надежда,че някога
щастлив ще си и ти.
Понякога си мислиш,
че е невъзможно.
Че радостта е
нещо много сложно.
Но идва ден,когато
нещо ти се случва.
Променя мисленето ти
за негативния развой.
Започваш да изглеждаш
някак странно,за околните до теб.
И никoй и до днес
няма логично обяснение
защо тогава
придобиваме различно поведение.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
25.04.2007 18:29 -
"С разбиране"
"С разбиране"
За теб звездите да сваля
струва ми се ще е малко.
Защото с това
не се доказва любовта.
И според мен
по-ценни са реалните неща.
Една прегръдка,поглед мил,
дори с разбиране,човек човека би пленил.
Защо е нужно да говориме тогаз,
когато отношението казва всичко
без дори да има глас.
Но сигурен съм
ти това го знаеш
и точно за това се спря до мен.
Сега не ми е нужно да говоря,
че радостта си ти в моя ден.
25.04.2007г.
на Вера
автор:Павел Димитров
Търсене
За този блог
Гласове: 875