Като мъгла
в ранно зимно утро
върху мене
паднало е безразличието.

Дори не ме вълнува,
че на телефона ми званиш
нито пък дали си будна
или вече спиш.

Нито ти,нито пък и тя
може да изчисти в мене
тази ранна зимна
утринна мъгла.

За нея няма пречка
нито пък преграда,
където падне
всичко за мъглява.

Дори когато си пред мен
тя пречи ми да те погледна
а да взирам се
вече ми дотежа.

Но понякога усещам,
че близо си до мен
и в мъглата си представям
как изглеждаш в този момент.

01.03.07г.

Павел Димитров