Вятър,дъжд,дори гърми
а тя спокойна в моята
прегръдка спи.

Дори сега незнае
че неискам този миг
да спре да трае.

Че то кой ли би го пожелал
щом любимия човек
в прегръдката му е заспал.

Та това е миг неповторим,
за много хора даже е недостижим.

19.09.2005г.

Павката